Преди всичко имаме нужда от някой, на когото да се доверим и да разчитаме. Това може да са мама и татко. Този някой може да бъде брат, сестра или приятел. Може да бъде и учител. Този човек трябва да бъде някой, който ни слуша. Някой, с когото можем да споделим.

Чувстваме се в безопасност, когато имаме семейство или приятели. Нуждаем се от място, където да сме в безопасност. Понякога трябва сами да намерим такова място – стаята ни, компютъра или някое дърво, където никой не може да ни намери.

Ако ни оставите сами да се справяме, нещата се объркват. Опитваме се да бъдем силни като тези, от които ни е страх. Тогава ставаме агресивни. Когато нямате време да говорите с нас, се затваряме в себе си или ставаме подтиснати. Излизаме на улицата и се надяваме някой да забележи, че се нуждаем от помощ. Можем да загубим доверие и надежда.

Тогава се чувстваме самотни...