– Моля те тате да останем в къщи. Не искам да ходя в зоопарка.
- Го-о-о-л! Тихо, тихо. Ще ходим! …!
Децата твърдят, че когато има проблем вкъщи, родителите не ги питат какво искат или как се чувстват. Те мислят, че родителите не са готови да ги чуят и да поемат отговорност: просто казват „всичко ще е ОК” или ги отпращат към някой друг възрастен.
Децата твърдят, че разбират, че родителите им се разстройват, когато имат проблеми, но очакват да могат сами да се справят с чувствата си, а не да разчитат децата да им помогнат и да са отговорни за тях.
Децата смятат, че е важно да усещат, че родителите мислят за тях и техните нужди. Те искат родителите им да постъпват отговорно, а не да ги замесват в конфликтите помежду си. Понякога родителите имат нужда от подкрепа, за да помогнат на децата си. Те трябва да могат признаят това. Децата са по-спокойни, когато виждат, че родителите могат да търсят и намират помощ за себе си и за децата си.
Децата признават, че често им се налага да носят „маска”, така че всички – и родителите им, и останалите да си мислят, че всичко е наред и са щастливи.
(1) Майката: Я не ми се меси, това са въпроси за възрастен.
Бащата: Мария, в стаята!
Детето: Както винаги!
(2) Майката: Нека да я запишем на допълнителна математика.
Бащата: Скъпа, нека да я запишем на български (или на език, или на литература)
Детето: Ехо! Аз искам на рисуване
