Моля, чуйте ни!
Децата много добре разбират какви са тези, които им помагат и дали човекът отсреща се интересува от тях. За тях е важно какво се прави с тях, а не какво се прави за тях. Децата имат нужда да се доверят, преди да заговорят за лични или болезнени неща. Те искат да могат да кажат първо дали се чувстват добре с човека, който им помага (психолог, социален работник, консултант) или не го харесват.
Децата намират за отегчително „просто да седят и да говорят”. Те искат да играят, да пишат, да рисуват и да правят други неща, които ще направят процеса по-интересен.
Възрастните слушат ли децата?
Специалистът трябва да е открит и откровен и да прави това, което е най-доброто за децата. Той (или тя) не трябва да ги осъжда, а да ги слуша и направлява. Той трябва да се интересува как напредват децата, да прави неща заедно с тях. Трябва да намира баланса между това да участва наравно с тях и да следва своите цели.
Децата трябва да могат да решават сами доколко и как да участват.
Те предпочитат този, който им помага, да е последователен, защото така могат да му се доверят и да се привържат към него. Те искат той да е на разположение, когато имат нужда от него.
Децата искат освен да правят сериозни неща и да могат да се забавляват заедно с тези, които им помагат.
