Децата възприемат света през очите на възрастните.
Те имат нужда от оценката на възрастните, за да се ориентират и в ситуацията на насилие. Те искат да разберат от къде идват затрудненията им и каква отговорност носят.
Децата имат нужда да знаят какво се случва с тях във всеки един момент.
Възрастните трябва да могат да чуват това, което споделят децата, и да им съдействат да разберат каква помощ могат да получат.
Децата имат нужда от уважение, време и търпение от страна на възрастните, за да им се доверят. Политиците трябва да направят така, че тези, чиято професия е да помагат на децата, да имат достатъчно умения, време и пространство да ги изслушват на спокойствие.
Децата искат да бъдат информирани и, когато е възможно, включвани в това, което се случва, и това, което възрастните планират да направят за тях.
Когато децата участват, те могат да възвърнат усещането си за контрол върху случващото се. Това им помага да започнат да изграждат доверие и увереност в себе си и другите.
Политиците трябва да разберат, че участието на децата подпомага закрилата, а закрилата на децата е в основата на участието.
Мнението на децата трябва да се подкрепя и да се взема предвид като важен елемент на всички мерки за закрила.
Включването и участието на децата не изисква особени професионални умения. То не е сложна дейност или специална мярка за закрила. То е отношение към децата. То е и тяхно право. То е шанс за децата да бъдат чути и разбрани. То създава усещане у тях, че са значими, че възрастните мислят за тях, че освен за здравето и прехраната им, се интересуват и от чувствата им. Че възрастните са толерантни към различността им, но ги разбират, защото и те са били деца.
Толкова е просто – става въпрос за някой, който да слуша, да обяснява и да включва децата, когато иска да им помогне.