Повечето от децата, които предоставиха материали, са преживели различни форми на насилие.
Моля те, не ме наранявай
Някои от децата, с които разговаряхме, са преживели домашно насилие. Продължителното насилие у дома нарушава способността на детето да обича и да се доверява. Злоупотребата се осъществява винаги в ситуация на интимност, зависимост и привързаност, каквито са отношенията между родител и дете.
Когато има насилие в семейството, родителите не подкрепят детето да развива своят потенциал. Вместо това то трябва да възприеме версията за света на родителите си, за да оцелее, и е принудено да удовлетворява техните потребности.
Децата са зависими от своите родители. Когато има насилие у дома, единственият човек, към когото могат да се обърнат за помощ и подкрепа, се оказва същият този, който ги плаши и наранява. За да се справят, на тези деца често се налага да подържат илюзията, че злоупотребяващият родител е добър родител. Те намират обяснение за насилието, като обвиняват себе си, за да съхранят надеждата, че ако се променят, ако станат по-добри, един ден насилието ще се превърне в обич. Някои деца, жертви или свидетели на домашно насилие, се научават да използват агресия, за да са справят в конфликтни ситуации или когато преживяват силни чувства. Други стават пасивни жертви, които търпят злоупотреби в различни ситуации като например в училище от връстниците си.
Често децата стават жертви и на физическа злоупотреба у дома. Тя обикновено е резултат от неподходящи или твърде сурови възпитателни мерки, незрялост на родителите (или тези, които полагат грижи за децата), както и на липсата на умения за добро родителстване. В повечето случаи физическата злоупотреба се случва в името на доброто на детето и е под формата на наказание. Физическата злоупотреба има много форми – шамари, удряне с ръка или друг предмет, ритане, разтърсване на детето, скубане и т.н. Преживяното физическо насилие оставя видими следи по тялото, но и невидими в душата на детето. Вътрешната емоционална болка е точно толкова силна, колкото и физическата болка, а психическите последствия са дълготрайни. Децата, жертви на физическо насилие, могат да имат агресивно поведение, да са затворени в себе си или твърде чувствителни, да показват липса на доверие и неудобство при физически контакт или да започнат да бягат от вкъщи.
Не само физическия и психическия тормоз унищожават детската психика Някои от децата, които ни помогнаха за сайта, са преживели хронично неглижиране.. Децата се нуждаят от топлина и любов, от възрастни, които да ги карат да се чувстват значими и да подпомагат развитието им. Ако децата живеят в системно обезценяване, незаинтересованост, студенина, емоционално неглижиране, то те са лишени от радостта и удоволствието да се преживяват като емоционално значими личности за своите родители. Неглижираните деца трябва да намерят сами начин потребностите им да бъдат удовлетворени, за да оцелеят. В отношенията дете–родител е решаващо родителят да приеме, че детето има свои собствени чувства, мисли и желания. Децата преживяват себе си като значими, когато в отношението на родителите към тях долавят, че усещанията, мислите и чувствата им са важни и имат значение за възрастните. Постоянното пренебрегване и невъзможността да бъдеш чут и разбран по незабележим начин нараняват душата на детето. То губи способността си да проявява индивидуалност и воля.
Сред децата имаше и такива, които са преживели сексуално насилие. То оказва траен ефект върху емоционалното развитие на детето. То е особено объркващо за децата, защото свързва сексуалността с агресията. При него винаги има елемент на физическо насилие, но също така и на сериозно емоционално нараняване. Детското тяло и детската душа биват насилвани в един и същи момент. Тялото би могло да се възстанови бързо, ако насилието бъде прекратено, но психиката остава дълбоко травмирана.
Мамо, Мамо
За да се справят с емоциите, породени от най-тежките форми на насилие, каквото е сексуалното насилие, някои деца могат да „изключат” способността си да чувстват. Тези деца изглеждат умни и компетентни, но се страхуват да се доверяват и да се сближават. Емоционалното свързване може да породи напрежение и тревожност и те да реагират с насилие или със саморазрушително поведение. Други деца „изключват” способността си да мислят като резултат от преживяната травма. Това се отразява негативно върху развитието. Децата могат да бъдат погрешно диагностицирани като имащи обучителни затруднения, дефицит на вниманието или други психологически и поведенчески проблеми, когато всъщност проявяват симптоми на преживяно сексуално насилие. Други деца продължават да живеят с объркването между любов, сексуалност и агресия като ефект от сексуалното насилие. За тях близостта минава основно през секса, а сексуалността остава най-сигурният начин да намерят близост и закрила. Проблемите в сексуалното поведение са чест резултат от сексуалното насилие. По-големите момчета могат да се идентифицират с насилника, в опита си да преодолеят объркването си по отношение на сексуалната си ориентация, следствие от насилието. Момичетата могат да превърнат секса в разменна монета, в единствена ценност, която притежават.
Често професионалистите не са наясно как да откликнат на нуждите на децата, преживели сексуално насилие. По правило то е обвито с тайнственост, недомлъвки, липса на яснота и вина. Децата не винаги имат ясен спомен за събитията. Обикновено няма свидетели и експертите често са принудени да смятат случаите на сексуално насилие над деца за „вероятни” или „възможни”. За много деца сексуалното насилие е жесток удар, с който се борят сами. Една малка намеса от страна на възрастния – да реагира с чувствителност и разбиране, може да сложи начало на възвръщането на доверието и чувството за значимост у детето, ключови за възстановяването му.
Децата твърдят, че когато са станали жертва на насилие имат нужда някой да ги изслуша, да им повярва, да им обясни случилото се и да го назове с прости думи, да отхвърли тяхната вина. Това е достатъчно, за да може детето да тръгне по пътя на възстановяването.
Не беше възможно да включим мнението за насилието на най-малките деца (около 3 години). Те не винаги са способни да го изразят, но ако бъдем по-наблюдателни, ще открием в поведението им белези от преживяно насилие. Ние знаем, че животът в среда на несигурност и злоупотреби може да доведе до сериозни последствия за малките деца.
Когато малки деца попаднат в застрашаваща и несигурна обстановка, те автоматично се обръщат за утеха и подкрепа към възрастния, който им е най-близък. Но когато заплахата идва от този, от когото са напълно зависими, те бързо се научават да подчиняват емоциите си на неговите нужди и да пренебрегват своите. Това е стратегия за оцеляване, която определя модела им на отношение към другите. Децата разбират от много рано, че не винаги е безопасно да казват какво искат, научават се да избягват конфликти и да се приспособяват, подготвени са, че не могат да се доверяват на възрастните, известно им е, че не могат да имат очаквания.
Нищо, остави ме.
Децата, които виждат и преживяват агресия в много ранна възраст, могат да развият враждебно или тревожно поведение. Агресията става предпочитаната им стратегия за справяне и защита. Те се научават, че трудностите в общуването се решават чрез заплахи и насилие. Някои от тези деца вероятно ще попаднат в системата на психично здравните услуги. Това ли трябва да е тяхното бъдеще?
Сред децата, които допринесоха за създаването на сайта, имаше и такива с различен тип увреждания. Тези деца се намират в сериозен риск да бъде злоупотребено с тях. Причините за това се крият в ограничената им подвижност или нестандартните им начини на комуникация, а също и защото не сме готови да чуем добре какво се опитват да ни кажат.
Професионалистите са склонни по-скоро да възприемат поведението на тези деца като функция на някакъв дефицит, отколкото да обмислят възможността, че детето е изплашено или се нуждае от помощ, защото е било наранено или неглижирано.
Някои от децата, с които се срещнахме, са с обучителни затруднения, но когато видите техните материали тук, няма да забележите това. Всички деца имат еднакви послания към възрастните, които умеят да ги чуват и изслушват.
