Емоционалната болка от преживяно насилие често е по-силна от физическата. Личните лекари на децата обикновено първи забелязват белезите за насилие. Като лекари те се разкъсват между лечението, човешката отговорност и професионалната тайна. Понякога се налага да вземат решение в защита на правата на детето и без съгласието на родителите.
Повечето форми на насилие над децата нямат видими белези, а проличават в поведението на детето и в общуването му с възрастните и другите деца.
Професионалистите са склонни по-скоро да възприемат поведението на децата като функция на някакъв дефицит, отколкото да предположат възможността, че детето се нуждае от помощ, защото е било наранено или неглижирано.
В медицинската практика, освен физическите белези, могат да се наблюдават следните индикатори за злоупотреба с детето:
- честа смяна на лекаря
- често ползване на спешна помощ
- безразличие на възрастните към здравето на детето и подценяване на здравословните му проблеми
- труден достъп до възрастните, отговорни за детето
- прекъсване на лечението
- видимо отсъстваща емоционална грижа от страна на възрастните, които се грижат за детето
- наказание (телесно, вербално)
- болното дете бива изпратено в кабинета без или с неподходящ придружител
- нивото на учене и на развитие не е съответно на възрастта
- липсват профилактични мерки (имунизации)
- силно наднормено или занижено тегло
- забележимо много инциденти
- нарушения в границите при общуване
… и др.
Задължение за съдействие според българското законодателство
- Според Закона за закрила на детето, всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция „Социално подпомагане”, Държавната агенция за закрила на детето, или Министерството на вътрешните работи. Това важи и ако насилието над дете е станало известно във връзка с упражняваната от лицето професия, дори и ако тя е обвързана с професионална тайна (ЗЗД, чл. 7, ал 1 и 2).
- Според Споразумението за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила при случаи на деца, жертви или в риск от насилие личният лекар на детето е алтернативен участник в Системата за междуинституционално обгрижване на конкретни случаи на деца (чл.8, т.8.2.).
- Според Закона за закрила от домашно насилие протоколите, докладите и други актове, издадени от личните лекари са допустими доказателствени средства за издаване на заповед за защита от домашно насилие.
Никой специалист или институция сам по себе си не може да осигури ефективна закрила на дете, жертва на насилие. Личните лекари е важно да са във връзка с мрежа от професионалисти, с които при нужда да си сътрудничат.
Няколко лесни стъпки за съдействие при случаи на насилие над деца
Като личен лекар на пострадало дете Вие можете:
- Да подадете сигнал на денонощната Национална телефонна линия за деца 116 111. Сигналът може да бъде анонимен.
- Да уведомите Отдела за закрила на детето по местонахождение на Вашия кабинет.
- Да изготвите писмено удостоверение за извършения от вас медицински преглед, при който сте установили насилие над детето. Документът ще бъде използван като официално доказателство да се предприеме мярка за закрила по Закона за закрила от домашно насилие
